°¤ Just smilE ¤°

е, хайде, почна се… нали го чакахте, ами тогава действайте. Направете всичко възможно тази вечер да е безкрайна, да отекне във вечността, защото ще усетите момента на истинската еуфория, мигът-вечност. И ще видите като в предсмъртен проблясък себе си преди седмица, месец, година, преди 5 години… как се променихме, не мога да позная себе си и вас. Как се променихме, как се карахме за дреболии и как се смяхме от скука, как мразехме равнодушието и свикнахме с лицемерието. Как отворихме очите си за света, истинския свят, посрещнахме го със сълзи, от онези прогарящи, пречистващи сълзи, като бебешкия плач, когато поема живота.
Децата умират. Вижте красивите дами… с колкото ефектни толкова и болезнени артикули, вижте елегантните момчета, онзи ден купили първото си сако. Вижте очите им, те дават всичко и не обещават нищо, защото не знаят какво всъщност ги очаква, но имат своята фантазия и в този ден тя за тях е всичко нужно.
Когато на раздяла прегърнеш някой усети трепета му, как емоцията прелива, как пулсират гласовете, как нямаш думи, а се разбирате… как боли, а се смеете.
Когато се обърнеш назад спокоен към вече миналото си спомни децата и какви уроци те научиха. Спомни си и сравни усещането, когато прекрачи прага за пръв път. Спомни си как строгите беземоционални лица на вечно правите учещи ни признаха превъзходството ни. Но най-вече си спомни приятелите. Тези, които правеха деня ти по-приятен, по-справедлив и доказваха за пореден път, че никога няма да бъдеш сам… Всъщност, защо да си ги спомняш, ти никога няма да ги забравиш…
Експлозия. Така нарекохме деня. Да докажем, че това сме ние…
и наздраве, до последна капка… емоция

3,2,1 у-вол-не-ни-еее…
но дотогава има доста време, ако трябва да бъдем точни…

Имаме нова страница !!!, която сама говори за себе си, така няма да се обяснявам

Тъжна вест, в Сенди от два дни не се е чувала чалга. Опечалените протестират. Сега по темата…
По принцип, когато чуя някоя песен, която да ме жегне отвътре, се захващам да драскам нещичко…Не, не беше чалга,въпреки че веднъж щях да се просълзя пропявайки “освободете дансинга и доведете любовта в лицето й да изкрещя каква нещастница е тя”… но това е друга тема. Песента, която ме накара да нарисувам нещо, на което дори аз да се изкефя, се казва Holdin’ On и е в изпълнение на Ferry Corsten. Иначе стара, за моя плейлист се оказа нова и доста често пускана. “My hands are tied behind my back” пропява за пореден път Фери и аз ви показвам това, което издрасках преди време, но нямах възможността да покажа до момента, в който Ивчо, съученика-злато и много добър приятел, предложи услугите на скенера си ;]
Айде дано ви хареса

(вижте я на по-голям размер в отдел “Моливче”

Не мога да мина без някой друга дума за този наш празник, който хич даже не е наш, не сме майки, търсим си повод да си попийним… да се понапийм… или просто да се улейм…
Като за начало от над 200 кафета в Бургас, ние решихме да се нахакаме точно в Сенди… Признавам,че идеята беше отчасти моя… аргумента беше свързан с големи бири и достъпна цена. Навлизайки в отрано задушливото пространство на кафето ни посрещна едно блуждаещо “наздраве” от маса с доминиращо мъжко присъствие. Замислих се аджеба откога мъжете празнуват на женски празник и то от толкоз рано, но се оказа, че между двата вида има доста общи характеристики като например… търсим повод са улейм.
След 2 водки и една джага се чувствах преродена. Използвам случая за да се похваля, че с Даниелка бихме Камелия и Станислава, които полунаквасени са чудесни съперници.
Останалите жени доведоха със себе си още някое момче за цвят. Купона тепърва започваше. Специални благодарности за DJ Коксън за предоставената чалга, по- специални благодарности на Дражко, който изпълни погледите на присъстващите девойки с … къде са суперлативите, когато ти трябват… със своето голо телце…(това бе единствения документиран спомен, спя с телефона си), благодаря и на отсрещната маса с това, че се оставиха да бъдат съблечени, фиксирам Митака и ако Васко направи друг път същия номер якето му ще бъде нарязано от неизвестен извършител.
До края на вечерта вече бях залята с джин, намери се място за малко танци, намери се време за малко скандал и съмнително ме наболява лявата част на главата, подозирам близка среща със стената при нелепите ми опити да дръпна Даниела… Специални благодарности на Стоян за тая част от програмата.
Нощта беше неоспоримо доказателство, че където и да се намираме, все ще се намери малко водка, с която “Наздраве”-то в тесен кръг върви и с едно “Обичам те”. Момичетата си го казахме няколко пъти и благодарихме, че това училище, това място, този празник събра различни хора в тихата радост на изпълненото сърце, изпълнения поглед, и шумната еуфория в последствие на чиста проба скука и търсене на поводи…
Е, хайде, кажете… не е ли емоция?

Учените от Магадан разкриха мистерията с множеството безработни стриптизъорки напоследък. Проблема е тясно свързан с напредъка на компютърните технлогии. Вижте защо:
.

издирено от Пол.
.
както сами виждате прекомерните игри на Warcraft води до възпроизвеждане илюзията, че единственото нещо, на което имате възможността и удоволствието да се, поради липса на дума,… кефите … е Warcraft.Тфа е напреднал стадий. Не стигайте до там. Стриптизъорките имат нужда от заплати.
Дасвиданя.

Сладко малко тестче, което съвсем случайно намерих и на който ще подложа всички, на които им е интересно колко добре ме познаваааат:

JUMP!

после при добро желание напишете резултатите като коментарче

Жива съм! Блога също. На всичко отгоре се чувствам добре, малко махмурлия, но няколко песни ме издърпаха от мизерията на летаргията… е това и двете черни кафета, които изпих едно след друго… Сега слушам една песен, която KM Player-а ми избра и тя ме накара да се замисля над положението ми на едно средностатистическо момиче,на което му предстоят гадни изпити, което не вярва особено много в себе си. Досега във времето,в което тя се замисля над моментното си положение, все се е сещала за негативните неща, които й случиха, които и се случват и които ще се натрупват за вбъдеще. Понякога се ядосвам на себе си как така и за момент не се наслаждавах на хубавите моменти и просто не се откъснах от миналото и бъдещето за да се възползвам от дадената ми възможност, да покажа коя мога да съм когато не ми пука.За едно недоразумение страдах толкова много време, вместо просто да простя; за една глупост упреквах толкова много време, вместо просто да бъда наясно със себе си и да дам шанс. Последните три години беше време на тревога и еуфория и рядко намирах средината, в която да живея. Ако бях спряла да гледам себе си през чуждите очи; ако се бях научила да давам шанс на себе си, от които другите да се възползват; ако не се отказвах така бързо; ако бях сигурна, че в грешките си се чувствам най-истинска; ако бях сигурна, че всяка промяна е нещо хубаво, стига да знам как да се възползвам; ако не бях крайна; ако бях сигурна, че че няма нищо сигурно; ако винаги обичах наивността си и добротата си; ако винаги обичах еднакво нежността на изгрева и енергията на залеза… щях да живея вечно в красотата на мечтите си, в наивността на бъдещето си и в пламнящата енергия на настоящето си.Времето, когато се чувствам истински свободна, това не бих го дала за нищо на света, но бих го давала като урок на всеки.
veritas, liberta, infinitas.

Тест за деменция. За който не го знае. Аз не го знех. За мен беше удоволствие да се посмея на собсвената си глупост. Не беше сефте, но тук беше оправдано.

.
.
.
Долу има четири (4) въпроса и един бонус-въпрос. Трябва да им отговориш веднага. Не може да мислиш, отговори на всички моментално. Ок?
.
.
.

Нека да видим колко умен си всъщност!

Готов ли си? ДАВАЙ! (Превърти надолу, бавно. Недей хитрува, не надничай предварително да видиш отговора!)

.
.
.
.
.
.
.
.
.

Въпрос Първи:

Участваш в надбягване. Задминаваш втория в надбягването. На коя позиция си?

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

Отговор: Ако си отговорил, че си на първо място, си абсолютно неправ! Ако задминеш втория в надбягването и заемеш мястото му, ти си втори!

.
.
.
.
.
.
.

Опитай се да не прецакаш втория въпрос! За да отговориш на въпрос номер две, се опитай да не му отделяш толкова време, колкото отдели на номер едно!

.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.

Втори въпрос:

Ако си задминал последния човек, ти си…?

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
..
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.

Отговор: Ако си отговорил, че си предпоследен, пак грешиш. Кажи, как можеш да задминеш ПОСЛЕДНИЯ човек?

.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.

Нещо не ти се удава. Нали?

Трети въпрос:

.
.
.

Коварна математика! Забележка: трябва да се сметне изцяло наум!

НЕ използвай молив и хартия или калкулатор. Опитай.

Вземи 1000 и добави 40 към него. Сега добави още 1000. Сега добави 30. Добави още 1000. Сега още 20. Добави още 1000. И още 10. Какъв е крайният резултат?

.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
..

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.

Получи ли 5000?

Верният отговор всъщност е 4100.

Не вярваш ли? Провери го с калкулатора. Днес определено не ти е ден. Може би ще отговориш на последния въпрос вярно?

.

.
.
.
.
.
.
.
..

Четвърти въпрос:

.
.
.

Бащата на Мари има пет дъщери: 1. Нана 2. Нене 3. Нини 4. Ноно

Как е името на петата дъщеря?

.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.

.
.
.
.

.
.
.

..
.

.
.
.
.
.
.
.

.
.
.

Отговор: Нуну?

Не! Разбира се, че не!

Името й е Мари! Прочети въпроса отново!

.
.
.
.

.
.
.
.
.

.

Добре, време е за бонус!

Ням човек се опитва да си купи четка за зъби. Като имитира движенията на човек, който си мие зъбите, той успешно се изразява пред продавачката и покупката е осъществена.

Сега, ако там застане сляп човек, който иска да си купи чифт слънчеви очила, как трябва да обясни той?

.
.
.

.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.

.
.
.
.

.
.
.
.

.
.
.
.

.
.
.
.

.
.
.

Просто трябва да си отвори устата и да попита, толкова е лесно!

.
.

.
.
.

.
.
.

Разпространявай това, за да дразниш
умните хора, които познаваш!

Ами не, блога не е мъртъв, може би малко заспал и сме закъсали откъм идеи, но важното е, че имаме мерак и това е най-важното… То се е разбрало, че за лично творчество нямам време и за това благодаря на Поли-Пол, че ме снабди с историйка, която ме накара да се усмихна…

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно “да”.
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
“Сега - каза професорът, когато смехът утихна - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща.”
И продължи:”Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.”
Една от студентките вдигна ръка и попита:”А какъв беше смисълът на бирата?”
Професорът се усмихна.”Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.”