°¤ Just smilE ¤°

Нова година…. нова година… ноооува гудииинъ… чакам да ми хрумни нещо.
Ае странно е когато знаеш, че няколко часа делят края и началото на една велика и безкрайна цикличност. Неслучайно за повечето хора, били те и добри християни нова година е най-големия празник в годината…. или между две години. Всъщност някъде четох, че Нова Година е свързана и с мотива за смъртта и новото раждане на бога, който умира и се ражда по време на обреда, за да се влее като Енергия за живот на участниците в ритуала и обществото. Страданието си богът изтърпява като бъде жертвоприношение, за да се всели в участниците в обреда и да им донесе изкупление и пречистване, за да посрещнат поредното начало духовно освободени… или нещо от тоя тип…
Но за повечето от нас… честването на Нова година е достатъчно извинение да се напием безпаметно, да се наплюскаме до търкаляне и да се смеем за щяло и нещяло…но преди всичко това е празник, където е задължително най-близките хора да се съберат, така че когато удари 12-тия час на която и страна да се обърнем да срещнем усмивката и еуфорията в очите на приятел. Тогава, когато шумът заглушава собствените ти мисли и в глъчката от крясъци на радост, пиратки и маса фойерверки, усещаш нечия топла прегръдка. Тогава, когато всички са се струпали по терасите и навън е поне -3 градуса от високия адреналин ти не усещаш студ. Тогава… знай, че тогава ти си сред свои и е настъпила същинската Нова Година.
И това е най-важното.

Дам, освен рандом разхвърляните нищо неозначаващи в бургаската морска градина, по цял свят има доста чудновати статуи, в които е вложена…. може би прекалено много символика. Понеже картините са много, а аз съм мързел направо ви давам линк към сайта на нищо неподозиращата колежка….

В Спрингфилд има една вилица, голяма колкото 4-етажна сграда, а в Германия има гигантска вагина…..
Enjoy:

Това ще бъде най- краткия ми пост ever заради факта, че нямам време. И баш днеска се наложи да се активизирам максимално, за да свърша малко полезна дейност..поне днеска
Искам да пожелая на всички излъгали се да влизат в този блог да са много щастливи, много здрави; да се виждат повече усмивки и да се чува повече смях. Защото всеки заслужава малко повече респект и много любов, малко повече помощ и много загриженост, малко повече внимание и връзките между хората да станат по – стабилни, защото се обичаме. Не пропускайте днес да се видите с хората, които обичате поне за малко, колкото да им кажете, че сте им благодарни, че ги има.
Аз съм благодарна… че и тази година ме изтърпяхте такава, каквато съм и почувствах грижата и подкрепата на много хора, и че сме по – сплотени
Благодаря ви. Обичам ви. Бъдете щастливи.

Oh it’s true! it’s so true!

Добре, край с обществените въпроси, идва ваканция, идва веселие, идва харчене на пари – пак!? – и защо Даниела има рожден ден баш когато се чувствам ужасно болна…
Няа значение, сега е време когато гледаме стари комедии и се радваме, че сме заедно, защото така създаваме хубави коледни или ваканционни или пиянски, кой каквото си избере, моменти, споделяйки стари спомени на най-забавните случки…когато бяхме заедно.
Всеки помни различно, но снощи едно пиленце ми каза…. и напомни един сладък училищен спомен от преди няколко години, свързано с контролно по математика и близки съученички и приятелки… за съжаление само те ще разберат за какво става дума само от образа на…

А ТИ! ПОМНИШ ЛИ ПИЛЮ !?

Опитах се
кълна се опитах се
да напиша нещо забавно или интересно или поне оптимистично като днешен пост, ya know „just smile“ style ,но не успях да измисля каквото и да е – опитах се да пародирам със себе си – толкова съм болна, че се движа като зелено водорасло и говоря като на майка гъска чедото, димек сама не си разбирам какво казвам. Опитах се да сложа някоя забавна картинка на недъгава котка или да цитирам някой брилянтен за простоии ум… но днеска нищо не ми се стори забавно… и е един от сигурно редките случаи когато не ми е вкиснато заради самата мен, че все за нещо си мрънкам под носа и се за нещо се оплаквам,а защото дочувам някои неща от медиите, подхвърлени скиптично, викам си „авъх“ ,майка ми ме цитира и почва да цъка с език…
Още играх на мижанка с кака ми Светла когато разбрах, че некфи лекарки са ги осъдили че разболели деца от много лоша болест, казах си кат са виновни, да си получат заслуженото. Минаха 8 години и веднъж не се замислих какво е патриотичното ми отношение спрямо тия българи, виновни или не… не би трябвало да ми пука… в чужд свят всички сме братя и би трябвало да се защитаваме братски… би трябвало… Ама няма значение, на повечето хора ако не им се напомня, сами няма да се сетят, то и аз съм така…
„Бог помага на децата, пияниците и глупците“ имаше една приказка … ама тука така и не разбрах на кого беше помогнато – на децата или на глупците? „А дяволът се крие в детайлите“ довършваше приказката и имам странното чувство, че този детайл е липсата на дреболии като солидарност, толерантност, обективност, съчувствие ако щете… разбиране, либералност, доброта, народност…. писна ми, отказвам се… никога не съм се интересувала много, нямам и желание да се задълбочавам в тема, която да ме отблъсне още повече от понятията за „справедливост“ и „нация“.
Кълна се
опитах се да не мисля за разни спичащи неща, но … когато боли, каквото и да правиш, не можеш да забравиш за болката… когато те ударят, когато си счупиш нещо, когато си емоционално наранен…. то просто си боли

Мхмм…Коледа… е сигурно един от празниците, в които годините са ми вродили едно инстинктивно чувство на непоносимост, защото видя ли онова оплешивяло килнато борче, щръкнало по средата на центъра на Бургас, веднага получавам асоциацията, че нещо лошо идва. Не знам, може би, защото една година не е минала без някой от фамилията ми да дигне патардия… Или защото една Коледа не е минала без по телевизията под лика на червенобузестия Санта Клаус да не се мъдри надпис „Национален Траур“. Пък траура е един, чуваш го, цъкаш с език и го забравяш,ама те медиите не те оставят на мира и ти пускат за между другото още някой коледна новинка – или някое дете ще е убито по възможно най-нелепия начин, или държавата ще остави да празнува на улицата още някое бедно българско семейство, или някой баща ще му гръмнат бушоните и ще раздаде по няколко коледни куршума за тъщата и щерка й,като по вицовете ама разликата тук е и дятето – нали ще полудяваме, лудницата да е пълна; или ще има сериала „Най-тъпите катастрофи по българските пътища“ излъчван всяка вечер по битивиту, е, с няколко дни изключение ….
Има нещо много гнило в това да бъдеш добър християнин и май „гавра“ му се викаше, ти го наречи ако искаш „ирония“. Факт е, че постепенно хората съкратяват на децата си християнските подробностите около честването на Коледа и остава само една камара дребни подаръци под елхата и знанието, че баба е взела 13-та пенсия. На кое уважаващо себе си лапе, притежаващо новия Нинтендо ще му пука кой бунак едно време нахранил маса народ с една риба – „Айде бе! Пък ний ядем пържоли по Бъдни вечер щото на тати не му се пости“
Тъй че Коледата остана само във волята за добро настроение у хората. Не остана нищо християнско…може би така е по-добре….

Сутринта…след рождения ми ден….след празнуването на рождения ми ден. Опъвам си се мързеливо на столчето и доволно усещам зад гърба си присъствието на оцелелите : 3 шишета кола, 1 шишенце тоник със съмнителен произход, половин кутия сок с мирис на вкиснато вино, 1 бира (suckers!) и почти пълно шише водка…
Кой би предположил, че малкото ни холче все пак ще побере 15 чуека?! Изумена съм как за всички се намери по малко кътче, където да седнат … С Даниела сигурно ще запомним най-вече честите ни разходки до кухнята и обратно и как си отмъквахме по някой сандвич… още разследвам истината по случая ко им имаше на сандвичите с кашкавал… Ае, Петко, забрайхме леда във фризера бе… ся са сетих… И в процес на писане вярвам, че още неща ще ми изникват като спомен…
Жертвайки една изкъртена брава, мир на праха й, и то баш вратата на тоалетната,дет тати вика избрахме да напрайм най-абсурдното от сичкото абсурдно дет можехме да направим, имаше много смях. На Караокито се появи известен проблем, пък и една поръчана песен не успях изпея заради диджея, който си просеше микрофон в гърлото, но се гордея че здраво припявах за вечния „Бате Гойко“ …сега се сетих, че по едно време чух едно „за рожденичката Галя“, за което много ви благодаря. Мен ми беше много яко, оставям на вас мението да си го постнете като коментарче
За загубите разбрахме: имаме една изкъртена тоалетна и малко полят килим, сега печалбите:
Имам си една страхотна орхидея от мойто милу… и още един букет от другите,любезно предоставен от Ивчу, чиито мащаби биха разплакали защитниците на природата, димек по-голяма китка от туй – здраве. Имам си от Серж един ..дървен заек, сиреч заек направен от дърво, и с таралежа Цори, направен от същия материал правят минизоопарка който украсява секцията. Кат заговорихме за животни се сещам за сладката катерицата, която днеска нарекох Вафла… толкова е вафлеста! ~^_^~ Иам си мноу фйешън блузка на Energy, която веднага си наложих. Интересното за деня беше, че в треската да си подреждам боклуците из стаите стигнах до разни гривни, колиенца и подобни, разхвърлени из чекмеджетата и се замислих, че няма да е лошо да си взема по някой време една кутия за бижунца. 2 часа по-късно Сис и близначките се появиха с един голям опакован бонбон, криещ една страхотна кутия за бижута,в нея пък имаше една шикозна висулка със зелено камъче.
Снимах се с бате Енчо…? Дае, помня, че половин час го зяпах възможно най-недискретно, за да се сетя кой е… ~^_^~
Толкоз са сещам, ако някой има нещо да допълва, да го пише като коментар….ей карате ме да са моля за коментар начи

Наш фотограф за вечетра беше моя съученик Ивчо, на който безкрайно благодаря

Информация взета от: www.knigite.info
13 момичета между 15 и 18 години биха 10 десетокласнички с метални вериги, боксове и счупени бутилки посред бял ден в софийския кв. Горубляне. Поводът е, че една от девойките открила в GSM-а на приятеля си телефонния номер на десетокласничката Петя. Издирила я, причакала я с още четири свои приятелки и я набили. На другия ден след побоя съученички на девойката решили да мъстят и 10 от тях избягали от училище и отишли в Горубляне, за да се срещнат с биячките. Една от десетокласничките твърди, че срещата била предварително уговорена с цел “да се разберат”. Когато пристигнали на определеното място десетокласничките били посрещнати от 13 въоръжени с вериги, боксове и парчета от счупени бутилки момичета. Въпреки че случилото се е посред бял ден и на мелето са били свидетели десетки очевидциq никой не се е намесил да спре развилнелите се и биещи се тинейджърки. След като видели, че силите са неравностойни, десетокласничките отстъпили и го ударили на бяг, измъквайки се от мястото с таксита. Петя твърди, че когато стигнала блока, където живее там вече я чакали 4 от биячките. Тя обаче успяла да се измъкне и се добрала до вкъщи, където веднага разказала за случилото се на майка си. Мелето приключило след намесата на родителите на Петя.

Луда ралта, докъде стигнахме с гордостта си да се бием за некъв си мъжки индивид… Аз не бих.
А да чуя някой мъж да каже, че момичета не могат да се бият, ще му счупа главъта така както Шкумбата счупи на Кокито ръката.
Мъже на нас не са ни нужни, мерак да имаме ;]

по-специално за Янито

yup, това е котка…
да, знам, и аз ви обичам

Не че на милите твари им пука, но ние хората с многото умствен багаж, всеки ден обсъждащи важни глобални въпроси като глада в Сомалия, българските емигранти или новите цици на Гергана и днес се запитахме… „Куче или Котка? Кое се търпи по-лесно кат ти е скучно?“
Аз цял живот…иха,цели 18 години, редувам двете и мисля, че съм се убедила, че котката е къде-къде по-ценна компания на спокойна…. интелигентна, добреизглеждаща, скромна гражданка като моя милост… Но щото знам че мнозина няма да са съгласни представям 10 точки…

защо котките са по-подходящи за домашни любимци:
1. Котките не те будят в 6 часа заранта, за да се изкендзат за две минути
2. Котките не ти лигавят предметния интериор
3. Котките не ти скачат на главата, защото имат още енергия за изразхдване
4. Котките не ръмжат и не представляват заплаха за дребното съседче
5. Котките не намират никъф кеф да гонят коли, разносвачи или други котки (освен ако не е през размножителния период, пък и те са дискретни), което ме навежда на…
6. Котките няма да се налягат една-друга по средата на улицата и да станат Дискавари Чанел за дицата от мах’лата
7. Котките не те безпокоят когато не трябва, но се заиграват ако си на кеф
8. Котката има характер и няма да тръгне да ти се моли за една консерва заешко… или каквото е всъщност…Най-много да се врътне покрай съседката или сама да си го вземе
9. Котките трудно умират, мамицата и, от 4-ти етаж я бутнах
10. Мойта котка е 9-годишен въздържател, ако ви се намира някой женска да постави края на мъките му, моля наберете 056/552233 – МЯУ , търсете Котю

Като заключение: