°¤ Just smilE ¤°

Тест за деменция. За който не го знае. Аз не го знех. За мен беше удоволствие да се посмея на собсвената си глупост. Не беше сефте, но тук беше оправдано.

.
.
.
Долу има четири (4) въпроса и един бонус-въпрос. Трябва да им отговориш веднага. Не може да мислиш, отговори на всички моментално. Ок?
.
.
.

Нека да видим колко умен си всъщност!

Готов ли си? ДАВАЙ! (Превърти надолу, бавно. Недей хитрува, не надничай предварително да видиш отговора!)

.
.
.
.
.
.
.
.
.

Въпрос Първи:

Участваш в надбягване. Задминаваш втория в надбягването. На коя позиция си?

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

Отговор: Ако си отговорил, че си на първо място, си абсолютно неправ! Ако задминеш втория в надбягването и заемеш мястото му, ти си втори!

.
.
.
.
.
.
.

Опитай се да не прецакаш втория въпрос! За да отговориш на въпрос номер две, се опитай да не му отделяш толкова време, колкото отдели на номер едно!

.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.

Втори въпрос:

Ако си задминал последния човек, ти си…?

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
..
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.

Отговор: Ако си отговорил, че си предпоследен, пак грешиш. Кажи, как можеш да задминеш ПОСЛЕДНИЯ човек?

.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.

Нещо не ти се удава. Нали?

Трети въпрос:

.
.
.

Коварна математика! Забележка: трябва да се сметне изцяло наум!

НЕ използвай молив и хартия или калкулатор. Опитай.

Вземи 1000 и добави 40 към него. Сега добави още 1000. Сега добави 30. Добави още 1000. Сега още 20. Добави още 1000. И още 10. Какъв е крайният резултат?

.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
..

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.

Получи ли 5000?

Верният отговор всъщност е 4100.

Не вярваш ли? Провери го с калкулатора. Днес определено не ти е ден. Може би ще отговориш на последния въпрос вярно?

.

.
.
.
.
.
.
.
..

Четвърти въпрос:

.
.
.

Бащата на Мари има пет дъщери: 1. Нана 2. Нене 3. Нини 4. Ноно

Как е името на петата дъщеря?

.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.

.
.
.
.

.
.
.

..
.

.
.
.
.
.
.
.

.
.
.

Отговор: Нуну?

Не! Разбира се, че не!

Името й е Мари! Прочети въпроса отново!

.
.
.
.

.
.
.
.
.

.

Добре, време е за бонус!

Ням човек се опитва да си купи четка за зъби. Като имитира движенията на човек, който си мие зъбите, той успешно се изразява пред продавачката и покупката е осъществена.

Сега, ако там застане сляп човек, който иска да си купи чифт слънчеви очила, как трябва да обясни той?

.
.
.

.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.

.
.
.
.

.
.
.
.

.
.
.
.

.
.
.
.

.
.
.

Просто трябва да си отвори устата и да попита, толкова е лесно!

.
.

.
.
.

.
.
.

Разпространявай това, за да дразниш
умните хора, които познаваш!

Ами не, блога не е мъртъв, може би малко заспал и сме закъсали откъм идеи, но важното е, че имаме мерак и това е най-важното… То се е разбрало, че за лично творчество нямам време и за това благодаря на Поли-Пол, че ме снабди с историйка, която ме накара да се усмихна…

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно „да“.
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
„Сега – каза професорът, когато смехът утихна – искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.“
И продължи:“Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.“
Една от студентките вдигна ръка и попита:“А какъв беше смисълът на бирата?“
Професорът се усмихна.“Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.“

Въвеждам с това,че Серж откри идеята блог колегите да пускат тема „5 не чак толкова известни неща за мен“ или нещо такова. Интересно ми беше да се замисля над нещата, които повечето хора не знаят за мен, може би не са основните, но пък иам си блог, винаги мога да пиша още

5+1
1. Изпитвам истеричен неприязън към хора (само) с мустаци… което едва ли е нещо лошо, мустаците и без това са демоде…
2. За първи път запалих цигара, защото бях в гадна депресия (пари-семейство-любов), не защото реших, че е много модерно… после не намерих голям смисъл да спирам…
3. В живота си не съм се влюбвала от пръв поглед.
4. Добре го прикривам, но доста често не понасям критика срещу интелекта ми.
5. Обичам приятелите си, каквито и непоносими идиоти да са понякога и няма да спра да им досаждам докато не им го докажа
6. Най-най-добре се чувствам на дансинга с добри приятели и хубави мъже (и малко/средно/много алкохол)

предавам щафетата на следващия индивид, готов да даде шанса хората да го опознаят повечку
като например Шкумбата ?

За който не го е виждал… това е един пример за…. интересни индивиди, щъкащи по тоя свят…

Добре де то се е видяло че тези дни нов пост няма да измисля, кой би повярвал че едно джинче може да те изнесе цял ден на син екран… Sendy kills, слагат нещо в алкохола, което ме прави по-неадекватна от обичайното… лошо. В следващите дни и нищо ново няма да видите от мен щото с Даниела залягаме над уроците по литература и … ми просто ме мързи .Надявам се застоя да не е дълъг, а докато тръпнете в очакване за нов пост,чул ме господ, може да се порадвате на тези иначе не толкова забавни скицки

Днес ми беше толкова мързеливо и се чувствах толкова слаба, че намерих сили само да стана, да навлека някой мек анорак и се насоча към мястото на сутрешните удоволствия – кафемашината, до която винаги се намираше някоя кутия цигари… (и може би по пътя съм се спряла да се посмея на образа в огледалото)… Тихо се чуваше боботенето на некъф рапър, избор на Winamp-а ми и реших, че по някои време трябва да стана да го изключа… седя 5 минути и си викам „ей ся ше стана“ … и тогава изникна една песен на Нели Фуртадо дет бях забравила, че имам и на фона на случайни кратки спомени от Нова година ми стана едно такова трогателно „Why do all good things come to an end…“ димек „Аджеба ‘що всички прекрасни неща свършват“ …
Щото с всичките си хубави и напук на малкото кофти моменти Нова година ме накара за миг да си пожелая никога да не свършва…
Honestly what will become of me, don’t like reality – It’s way too clear to me. But really life is daily, We are what we don’t see, Missed everything daydreaming…
Сега нещо по същество и да накарам мързеливите ви пръстчета да затракат по клавиатурата в отговор на въпроса ми „На какво ви научи миналата година?“

Мен ме научи да си обожавам приятелите