°¤ Just smilE ¤°

Учените от Магадан разкриха мистерията с множеството безработни стриптизъорки напоследък. Проблема е тясно свързан с напредъка на компютърните технлогии. Вижте защо:
.

издирено от Пол.
.
както сами виждате прекомерните игри на Warcraft води до възпроизвеждане илюзията, че единственото нещо, на което имате възможността и удоволствието да се, поради липса на дума,… кефите … е Warcraft.Тфа е напреднал стадий. Не стигайте до там. Стриптизъорките имат нужда от заплати.
Дасвиданя.

Сладко малко тестче, което съвсем случайно намерих и на който ще подложа всички, на които им е интересно колко добре ме познаваааат:

JUMP!

после при добро желание напишете резултатите като коментарче

Жива съм! Блога също. На всичко отгоре се чувствам добре, малко махмурлия, но няколко песни ме издърпаха от мизерията на летаргията… е това и двете черни кафета, които изпих едно след друго… Сега слушам една песен, която KM Player-а ми избра и тя ме накара да се замисля над положението ми на едно средностатистическо момиче,на което му предстоят гадни изпити, което не вярва особено много в себе си. Досега във времето,в което тя се замисля над моментното си положение, все се е сещала за негативните неща, които й случиха, които и се случват и които ще се натрупват за вбъдеще. Понякога се ядосвам на себе си как така и за момент не се наслаждавах на хубавите моменти и просто не се откъснах от миналото и бъдещето за да се възползвам от дадената ми възможност, да покажа коя мога да съм когато не ми пука.За едно недоразумение страдах толкова много време, вместо просто да простя; за една глупост упреквах толкова много време, вместо просто да бъда наясно със себе си и да дам шанс. Последните три години беше време на тревога и еуфория и рядко намирах средината, в която да живея. Ако бях спряла да гледам себе си през чуждите очи; ако се бях научила да давам шанс на себе си, от които другите да се възползват; ако не се отказвах така бързо; ако бях сигурна, че в грешките си се чувствам най-истинска; ако бях сигурна, че всяка промяна е нещо хубаво, стига да знам как да се възползвам; ако не бях крайна; ако бях сигурна, че че няма нищо сигурно; ако винаги обичах наивността си и добротата си; ако винаги обичах еднакво нежността на изгрева и енергията на залеза… щях да живея вечно в красотата на мечтите си, в наивността на бъдещето си и в пламнящата енергия на настоящето си.Времето, когато се чувствам истински свободна, това не бих го дала за нищо на света, но бих го давала като урок на всеки.
veritas, liberta, infinitas.