°¤ Just smilE ¤°

Тъжна вест, в Сенди от два дни не се е чувала чалга. Опечалените протестират. Сега по темата…
По принцип, когато чуя някоя песен, която да ме жегне отвътре, се захващам да драскам нещичко…Не, не беше чалга,въпреки че веднъж щях да се просълзя пропявайки „освободете дансинга и доведете любовта в лицето й да изкрещя каква нещастница е тя“… но това е друга тема. Песента, която ме накара да нарисувам нещо, на което дори аз да се изкефя, се казва Holdin’ On и е в изпълнение на Ferry Corsten. Иначе стара, за моя плейлист се оказа нова и доста често пускана. „My hands are tied behind my back“ пропява за пореден път Шели и аз ви показвам това, което издрасках преди време, но нямах възможността да покажа до момента, в който Ивчо, съученика-злато и много добър приятел, предложи услугите на скенера си ;]
Айде дано ви хареса

(вижте я на по-голям размер в отдел „Моливче“;)

Не мога да мина без някой друга дума за този наш празник, който хич даже не е наш, не сме майки, търсим си повод да си попийним… да се понапийм… или просто да се улейм…
Като за начало от над 200 кафета в Бургас, ние решихме да се нахакаме точно в Сенди… Признавам,че идеята беше отчасти моя… аргумента беше свързан с големи бири и достъпна цена. Навлизайки в отрано задушливото пространство на кафето ни посрещна едно блуждаещо „наздраве“ от маса с доминиращо мъжко присъствие. Замислих се аджеба откога мъжете празнуват на женски празник и то от толкоз рано, но се оказа, че между двата вида има доста общи характеристики като например… търсим повод са улейм.
След 2 водки и една джага се чувствах преродена. Използвам случая за да се похваля, че с Даниелка бихме Камелия и Станислава, които полунаквасени са чудесни съперници.
Останалите жени доведоха със себе си още някое момче за цвят. Купона тепърва започваше. Специални благодарности за DJ Коксън за предоставената чалга, по- специални благодарности на Дражко, който изпълни погледите на присъстващите девойки с … къде са суперлативите, когато ти трябват… със своето голо телце…(това бе единствения документиран спомен, спя с телефона си), благодаря и на отсрещната маса с това, че се оставиха да бъдат съблечени, фиксирам Митака и ако Васко направи друг път същия номер якето му ще бъде нарязано от неизвестен извършител.
До края на вечерта вече бях залята с джин, намери се място за малко танци, намери се време за малко скандал и съмнително ме наболява лявата част на главата, подозирам близка среща със стената при нелепите ми опити да дръпна Даниела… Специални благодарности на Стоян за тая част от програмата.
Нощта беше неоспоримо доказателство, че където и да се намираме, все ще се намери малко водка, с която „Наздраве“-то в тесен кръг върви и с едно „Обичам те“. Момичетата си го казахме няколко пъти и благодарихме, че това училище, това място, този празник събра различни хора в тихата радост на изпълненото сърце, изпълнения поглед, и шумната еуфория в последствие на чиста проба скука и търсене на поводи…
Е, хайде, кажете… не е ли емоция?