е, хайде, почна се… нали го чакахте, ами тогава действайте. Направете всичко възможно тази вечер да е безкрайна, да отекне във вечността, защото ще усетите момента на истинската еуфория, мигът-вечност. И ще видите като в предсмъртен проблясък себе си преди седмица, месец, година, преди 5 години… как се променихме, не мога да позная себе си и вас. Как се променихме, как се карахме за дреболии и как се смяхме от скука, как мразехме равнодушието и свикнахме с лицемерието. Как отворихме очите си за света, истинския свят, посрещнахме го със сълзи, от онези прогарящи, пречистващи сълзи, като бебешкия плач, когато поема живота.
Децата умират. Вижте красивите дами… с колкото ефектни толкова и болезнени артикули, вижте елегантните момчета, онзи ден купили първото си сако. Вижте очите им, те дават всичко и не обещават нищо, защото не знаят какво всъщност ги очаква, но имат своята фантазия и в този ден тя за тях е всичко нужно.
Когато на раздяла прегърнеш някой усети трепета му, как емоцията прелива, как пулсират гласовете, как нямаш думи, а се разбирате… как боли, а се смеете.
Когато се обърнеш назад спокоен към вече миналото си спомни децата и какви уроци те научиха. Спомни си и сравни усещането, когато прекрачи прага за пръв път. Спомни си как строгите беземоционални лица на вечно правите учещи ни признаха превъзходството ни. Но най-вече си спомни приятелите. Тези, които правеха деня ти по-приятен, по-справедлив и доказваха за пореден път, че никога няма да бъдеш сам… Всъщност, защо да си ги спомняш, ти никога няма да ги забравиш…
Експлозия. Така нарекохме деня. Да докажем, че това сме ние…
и наздраве, до последна капка… емоция 
danielka каза,
юни 1, 2007 at 8:10 pm
ooooo galq vinagi sam znaela 4e si umna, tolkova te obi4am