Ти лошо постави въпроса
за тънката свада -
какво с нас се случва
и как му се виждало края.
Наред аз потръпнах
със тиха въздишка;
на лентата спомени,
а мъртвите – в Рая.
Посегнах да върна един на Земята
и плесна ръцете ми някой,
разбрах, че завинаги там са местата
на съдния ангел словата.
И долу съм. Празната мъртва обвивка.
Сърцето – без никаква съвест.
Отдавна бе спряло да бие за тебе
лъжеца без никаква смелост.
И чаках. Отнякъде, някак потаен
от Рая възкръснал е спомен.
Не спомен, а начин да скриеш сълзите
зад думите: Помниш ли? – Помня.
Но други са. Устните, силите, мислите
натъртват ни факт безусловен.
Пораснахме, други сме, чужди сме,
в любовта си не вярваме вече.
Ужасно е. Силно е, мрачно е, вечно е
да чувстваш любовния навик
и вечно да вярваш, че друг ще обикнеш
и все пак при него оставаш.
———————————————-
Февруари, 2008
Photo by: Lir-Lis (DA.com)
Миг мълчание ( and „a moment of clarity“ )
Ела при мен и замълчи,
дори да е неловко – не спори;
омръзна ми да мисля дали не са лъжи
твоите думи – затвори очи…
Сега сме само ти и аз, и тишината
и чувството на допир в тъмнината;
заличи и спомените, и вината;
сега ме откъсни от самотата.
Да постоим така минута- две
напук на всички празни часове
в търсене на отговора, който дава
смисъл на въпроса: какво си заслужава?
И после ще разчупиш туй мълчание
със думите, изричани хиляда пъти,
ще отговоря пак със разбирание
без да знам какво става във ума ти.
Сега ще замълча отново -
ще бъда само образа и празни думи,
че за доброто ми сърце надали
някой някога е давал пет пари.
.
.
но не ми дава мира само мисълта,
че някога ще заживеем вечно
и ще има време там – във вечността
да разберем – какво е любовта?
————————————————————–
Delirium – Silence
Photo by: Lia Saile („Two Ships“)
