Миг мълчание ( and „a moment of clarity“ )
Ела при мен и замълчи,
дори да е неловко – не спори;
омръзна ми да мисля дали не са лъжи
твоите думи – затвори очи…
Сега сме само ти и аз, и тишината
и чувството на допир в тъмнината;
заличи и спомените, и вината;
сега ме откъсни от самотата.
Да постоим така минута- две
напук на всички празни часове
в търсене на отговора, който дава
смисъл на въпроса: какво си заслужава?
И после ще разчупиш туй мълчание
със думите, изричани хиляда пъти,
ще отговоря пак със разбирание
без да знам какво става във ума ти.
Сега ще замълча отново -
ще бъда само образа и празни думи,
че за доброто ми сърце надали
някой някога е давал пет пари.
.
.
но не ми дава мира само мисълта,
че някога ще заживеем вечно
и ще има време там – във вечността
да разберем – какво е любовта?
————————————————————–
Delirium – Silence

Photo by: Lia Saile („Two Ships“)