Хазарт
Играта е безмилостно жестока… Поставяш правила. И още. И още. Рискуваш, блъфираш, после се блъскаш между ограниченията. Целта ти е ясна. Не губи. Всичко друго е приемливо. Пас? Не можеш, не искаш… Това ще преглътнеш, а това те побърква. Мълчиш и мълчиш, и мълчиш. После крещиш с цяло гърло. Адреналина се вдига, емоцията те дави. Лицето е каменно, ръцете треперят – крий ги зад гърба. Мислите ти са отровени, разяждани от спомени. Съвестта ти се свлича като ненужна дреха; целомъдрието отлита, все едно никога не си го притежавал. Тихо е, не чуваш нищо, нищо в ръцете, съзнанието е празно. Само… Удар след удар, след удар. Биенето на сърцето. Само то и нищо друго. Нищо друго. Студ, от който дори не трепваш. Усещаш, че… губиш.
Спокойствие. Най-сладкото, най-желаното, най-нужното. Не можеш да го сграбчиш, бързо си отива. Жестоко е. Затваряш очи. Две топли ръце те обгръщат нежно и избърсват сълзите. Това е апатия. Приемаш я в прегръдките си. Отваряш очи, усмихваш се. Всичко е наред. Тихо. Вече не чуваш… абсолютно нищо.
Ти загуби.
Нова игра? Ти си на ход.
