°¤ Just smilE ¤°

Тя го буди, като кротко присяда на леглото с чаша кафе. Духва част от надигащата се пара в лицето му, защото така гледала на една реклама. Раздразнен той й обръща гръб, а тя се вкопчва в него и целувките й го събуждат. „Добро утро“, казва той и най-накрая се усмихва.

Тя е уморена и слънцето й пречи, защото е недоспала. Той препита пръсти с нейните и леко я придърпва напред по пътя. Тя знае, че дори и да затвори очи, той ще я води.

Тя се опитва да разкаже случка, но не може, защото й е твърде смешно. Той се засмива заедно с нея, защото обожава смеха й.

Той й отстъпва мястото си, а тя го кара да седне в нея… Смеят се.

Тя го ревнува до болка и скришом разглежда телефона му. Той знае. Усмихва се сам на тайната си, че за него тя е най-красивото момиче.

Тя понякога плаче на реклами. И на доста филми; на стихове и разкази. Той равнодушно вмята, че е гупаво и обожава нежността й. Смутена го прегръща.

Тя пуши на балкона и потрепва от студения вятър. Той – непушач – я прегръща откъм гърба и стоят така няколко минути.

Той се опитва да готви, а тя чете негово списание и се чуди какво му е толкова интересното.

Тя го моли за приказка за лека нощ, а той й разказва някакъв просташки филм, който наскоро гледал. Унасяйки се тя мърмори „стига глупости, де“ и заспива с усмивка.

Тя го гледа докато спи и знае, че това е най-сладката гледка. Не иска да го буди, а й липсва. Не може да заспи, а утре я чака дълъг ден. Отпуска глава на гърдите му и ритъма на сърцето му я унася.

Те двамата добре крият тази своя тайна, но тя за него е опора, а той за нея – нежност и топлина. Един за друг, те са всичко нужно.

Крещят си; карат се за дреболии. Тя го упреква, че не я разбира, той повтаря едно и също. Тя си налага, той противоречи и се опитва да й обясни. Удря го, той я спира, като я прегръща. Защото знае, че всичко ще премине. Защото всъщност се обичат.

И ако някой отметне скиптично глава, ще кажа, ще гарантирам дори, че това е толкова реално, колкото сме ти и аз. Просто го бяхме забравили. Или умеем добре да го игнорираме. Или причисляваме щастието дължимо на милион дребни или едри чистокръвни глупости и добре бягаме от мисълта за единственото, което ни прави пъноценни…
И не, това не е фантазия, не е наивна мечта и илюзия, а е пътя обратно към реалността. Защото ако наистина нещо си струва, то е зад скритата надежда, че някога, някъде, някакси ще станеш част от нещо толкова истинско… И тогава живота започва.
——————————————————————————

——————————————————————————
Малък изблик на романтика, ще ми го простите…
Бях малко ядосана и смутена от дозина невероятно интересни интернет четива със заглавия от типа “ Как да сваля невероятно красива барманка, ако нямам 500 евро в джоба“ , „Как най-мило да я изгоня на сутринта“ и “ Аз съм ерген на 30 и имам нужда от сериозни връзки. Повече от 2, ако може“
Прави са си хората, но неволно реших да дам контра и да се отдам на спомени…
Написах това, защото с всеки изминал ден се убеждавам, че много от нас са загубили вяра и стимул да се борят за истинските неща, оправдавайки се (заключвайки „такива са, бее“). Защото напоследък всичко е някак половинчато или изкуствено и предизвиква спирала от самозалъгване…
Но… докато ставаме свидетели на подобни малки житейски радости, ви предагам да понамалим мисленето и да се усмихнем на неизвестното, което крие своята малка тайна за нас.

Инспирирана от my best friends (a very cute couple) …. и от една разкошна и малко позабравена песен на Queen, която Митко Атанасов навреме ми напомни „Love of my life“ ( http://vbox7.com/play:e919994a )