За нищото и нещото
Не молех за нищо, не исках – пак нищо. Не страдах за нищо, не плаках. Не треперех за нищо. Не мразех за нищо. Мразех само себе си… за нищо. Не се мислех за нищо… В мен виждаха повече, много повече от нищо… а някои искаха да виждат точно нищото.
И не съм била на себе си… чужда бях заради нищо. И нещото ме караше да се побърквам, да тръпна, да усещам целия свят в себе си; нещото ме давече в потоци от мисли. И само в агония и страх очаквах „нещото“ да изчезне завинаги. И тогава ще се блъскам между стените на нищо и всичко. Обърквам понятията, понякога се смея сама на себе си. Малка ще се чувствам и ще лъжа, че ти си нищо, а аз съм всичко. Ще лъжа от време на време, ще лъжа по много, че вече нищо не е от значение. Това ще издигна на пиадестал, а това ще принизя до земята. Живота ми сама в него ще бъде всичко, любовта ще бъде нищо. После ще объркам полюсите. Или ще отрека и цели, и идеали. Ще има нови възгледи и нов модел, иронична гледна точка на това, което бях. Ще хвърля воала върху прашните принципи, не искам да ги виждам повече…
Била съм толкова неща, била съм всичко – и клоуна, и шибаната рок звезда в центъра на всички погледи, и молещата, и създаващата; и съзнаващата, и глупачката. Градяла съм стени и съм обичала. Сега ще разрушавам… и едва ли ще обичам. Била съм подминавана, била съм най. Какво пък значи, просто думи. Сега си спомням, че била съм ничия, била съм и за всекиго по малко. И все не съм намирала и грам смисъл. Надценявах думи и глуха съм била за много други. Продавала съм се за малко и не съм се трогвала, когато са ми давали от всичкото по много.
А колко много вярвах. Сега не вярвам в нищо. И фактите да ми говорят, съм знаела какво ще избера. Спокойна съм, аз знам в какво да вярвам, но другият не знае. Малцина знаят малко, останалите – нищо. И те се лъжат.
И малкото, и многото, и всичкото, и нищото… ще ги редувам цял живот. Преди сме се обичали, обичала съм, сега е ред на друг да ме обича.
Баланса ще направя друг живот.
—————————————————————————————————–
Април 2009
учудващо е, че някои хора всъщност разбраха това нищо-нещо 
обективно погледнато „нещото“ е различно за всеки – нов етап, различна страна или просто онова новото, което те кара да си правиш равносметка къде си бил, къде си сега, какво се е променило, къде е разичното…
чух, че съм станала по-студена… може би това ме провокира. Не съм съгласна, но не го оспорвам. Позамислих се.
