ПАЛАЧЪТ
Анри Мишо
(1899-1984)
Като се има предвид слабостта на ръцете ми, никога не би трябвало да се кандидатирам за палач. Или не бих могъл да отрежа главата правилно, или изобщо да я отрежа. В ръцете ми острието би било спряно не само от имперското препятствие на костта, но дори и от мускулите в района на вратовете на тези хора, тренирани на усилие, на съпротива.
Един ден обаче осъденият, който се представи за екзекуция, имаше врат толкова бял, толкова нежен, че кандидатурата ми за палач бе спомнена. Доведоха осъдения пред вратата ми и ми предложиха да го убия.
Понеже вратът му бе дълъг и деликатен, би могла да се отреже като филия хляб. Hе пропуснах да забележа това моментално, изкушението бе голямо. И все пак, с прочувствени благодарности, аз отказах учтиво.
Почти веднага съжалих за отказа си, но беше късно – обикновеният палач вече режеше главата. Той я отряза по най-банален начин, като всяка друга глава, следвайки обичайната си практика за обезглавяване, без дори да забележи разликата.
Тогава аз не само съжалих, но се ядосах и упрекнах себе си за бързината, нервността и необмислеността на отказа си.
_________________________________________________________________________________________
за пореден път се убеждавам колко субективна е литературата…. думите са си думи… наредени в някакъв ред, разказващи някаква история, отвеждайки те в някакво иреално измерение… и изведнъж смисълът те порязва. И започваш да кървиш. И понякога се упрекваш, че да търсиш смисъла всъщност не беше много добра идея…
Бъди палачът, бъди една от жертвите, но искай повече да знаеш…
Окей, предупреден си, сега прочети текста още веднъж, ако ли не… разкарай досадния блог….
