Защото обичам
Ако можех, за теб бих разрушила целия свят, само за да го съградя отново такъв, какъвто искаш да го виждаш. Доста прост и ясен, няма никога да вали. И студения вятър няма да те сковава. Никога повече. В пустинята ще разцъфтят рози. Защото ги заслужаваш. И на хълма няма да ти е самотно. Гората няма да те плаши. И тогава това, че чувстваш целия свят в себе си, няма да те задушава. И никога повече няма да плачеш.
Ако можех, за теб бих накарала скитника всяка сутрин да те позравява с „добър ден“ и „лек път“. В очите му няма да виждаш нечестност, думите няма да крият ирония, не би излъгал, не би си позволил интрига, нито лицемерие. А ако го стори, бих го наказвала всеки път. И никога повече няма да се съмняваш.
Не бих научила никой на разум, защото всеки решава колко му стига. Ако можех, бих научила на смелост и добро сърце. И от нищо друго няма нужда. Останалото идва само. И никога повече няма да сваляш усмивката от лицето си.
Но не мога.
Сега двете с теб ще седнем, ще погледнем към света и ще се примирим. Ще угасне вярата, ще се роди апатията. Ще се смеем от време на време на тъпи шеги. Ще се пуснем по течението. Ще поиграем на хазарт и ще кроим планове за лична изгода. Справедливост няма. Ще грабим до болка, понякога с болка. Ще ограбваме всичко и всички. Занимахме се вече с дребните риби, сега ще ловим акули. Или пък те нас. Разлика няма. Ще отхапваме малко по малко достайнство и всеки залък е с вкус на мърша. Наслади се. Ще поиграем още малко, после ще се отегчаваме до смърт. Ще се приберем, за да разкажем на самотата къде сме били. Тя ще се смее. Или ще се смее заедно с нас.
Но не можем.
Сега двете с теб ще се изправим, ще погледнем към света и няма да се примиряваме. Ще разбудим пламъците, които винаги там са били. Ще играем, но честно. Ще изгубим милион и двеста пъти. Всеки път различно. Ще играем на сляпо, със вяра, със стил. Ще различаваме гнева от страха и злобата не би ни наранила. Защото имаме морал. Ще градим достайнство капка по капка, докато вълните накрая не ни напомнят свободата. Ще издялкаме инициалите си, за да ни запомнят. И ще забравим, че някога сме разказвали приказки за по-доброто, защото то е тук.
И ако можех, бих излекувала сърцата… Не, няма. Родили сме се прекалено крехки. Прекалено нежни, прекалено уязвими. Прекалено човешки. И не бих променила нищо.
Защото обичам.
