Patriot of a dead nation
Опитах се
кълна се опитах се
да напиша нещо забавно или интересно или поне оптимистично като днешен пост, ya know “just smile” style ,но не успях да измисля каквото и да е – опитах се да пародирам със себе си – толкова съм болна, че се движа като зелено водорасло и говоря като на майка гъска чедото, димек сама не си разбирам какво казвам. Опитах се да сложа някоя забавна картинка на недъгава котка или да цитирам някой брилянтен за простоии ум… но днеска нищо не ми се стори забавно… и е един от сигурно редките случаи когато не ми е вкиснато заради самата мен, че все за нещо си мрънкам под носа и се за нещо се оплаквам,а защото дочувам някои неща от медиите, подхвърлени скиптично, викам си “авъх” ,майка ми ме цитира и почва да цъка с език…
Още играх на мижанка с кака ми Светла когато разбрах, че некфи лекарки са ги осъдили че разболели деца от много лоша болест, казах си кат са виновни, да си получат заслуженото. Минаха 8 години и веднъж не се замислих какво е патриотичното ми отношение спрямо тия българи, виновни или не… не би трябвало да ми пука… в чужд свят всички сме братя и би трябвало да се защитаваме братски… би трябвало… Ама няма значение, на повечето хора ако не им се напомня, сами няма да се сетят, то и аз съм така…
“Бог помага на децата, пияниците и глупците” имаше една приказка … ама тука така и не разбрах на кого беше помогнато – на децата или на глупците? “А дяволът се крие в детайлите” довършваше приказката и имам странното чувство, че този детайл е липсата на дреболии като солидарност, толерантност, обективност, съчувствие ако щете… разбиране, либералност, доброта, народност…. писна ми, отказвам се… никога не съм се интересувала много, нямам и желание да се задълбочавам в тема, която да ме отблъсне още повече от понятията за “справедливост” и “нация”.
Кълна се
опитах се да не мисля за разни спичащи неща, но … когато боли, каквото и да правиш, не можеш да забравиш за болката… когато те ударят, когато си счупиш нещо, когато си емоционално наранен…. то просто си боли 
Коледата
Мхмм…Коледа… е сигурно един от празниците, в които годините са ми вродили едно инстинктивно чувство на непоносимост, защото видя ли онова оплешивяло килнато борче, щръкнало по средата на центъра на Бургас, веднага получавам асоциацията, че нещо лошо идва. Не знам, може би, защото една година не е минала без някой от фамилията ми да дигне патардия… Или защото една Коледа не е минала без по телевизията под лика на червенобузестия Санта Клаус да не се мъдри надпис “Национален Траур”. Пък траура е един, чуваш го, цъкаш с език и го забравяш,ама те медиите не те оставят на мира и ти пускат за между другото още някой коледна новинка – или някое дете ще е убито по възможно най-нелепия начин, или държавата ще остави да празнува на улицата още някое бедно българско семейство, или някой баща ще му гръмнат бушоните и ще раздаде по няколко коледни куршума за тъщата и щерка й,като по вицовете ама разликата тук е и дятето – нали ще полудяваме, лудницата да е пълна; или ще има сериала “Най-тъпите катастрофи по българските пътища” излъчван всяка вечер по битивиту, е, с няколко дни изключение ….
Има нещо много гнило в това да бъдеш добър християнин и май “гавра” му се викаше, ти го наречи ако искаш “ирония”. Факт е, че постепенно хората съкратяват на децата си християнските подробностите около честването на Коледа и остава само една камара дребни подаръци под елхата и знанието, че баба е взела 13-та пенсия. На кое уважаващо себе си лапе, притежаващо новия Нинтендо ще му пука кой бунак едно време нахранил маса народ с една риба – “Айде бе! Пък ний ядем пържоли по Бъдни вечер щото на тати не му се пости”
Тъй че Коледата остана само във волята за добро настроение у хората. Не остана нищо християнско…може би така е по-добре….
The First Day After….
Сутринта…след рождения ми ден….след празнуването на рождения ми ден. Опъвам си се мързеливо на столчето и доволно усещам зад гърба си присъствието на оцелелите : 3 шишета кола, 1 шишенце тоник със съмнителен произход, половин кутия сок с мирис на вкиснато вино, 1 бира (suckers!) и почти пълно шише водка…
Кой би предположил, че малкото ни холче все пак ще побере 15 чуека?! Изумена съм как за всички се намери по малко кътче, където да седнат … С Даниела сигурно ще запомним най-вече честите ни разходки до кухнята и обратно и как си отмъквахме по някой сандвич… още разследвам истината по случая ко им имаше на сандвичите с кашкавал… Ае, Петко, забрайхме леда във фризера бе… ся са сетих… И в процес на писане вярвам, че още неща ще ми изникват като спомен…
Жертвайки една изкъртена брава, мир на праха й, и то баш вратата на тоалетната,дет тати вика избрахме да напрайм най-абсурдното от сичкото абсурдно дет можехме да направим, имаше много смях. На Караокито се появи известен проблем, пък и една поръчана песен не успях изпея заради диджея, който си просеше микрофон в гърлото, но се гордея че здраво припявах за вечния “Бате Гойко” 
…сега се сетих, че по едно време чух едно “за рожденичката Галя”, за което много ви благодаря. Мен ми беше много яко, оставям на вас мението да си го постнете като коментарче 
За загубите разбрахме: имаме една изкъртена тоалетна и малко полят килим, сега печалбите:
Имам си една страхотна орхидея от мойто милу… и още един букет от другите,любезно предоставен от Ивчу, чиито мащаби биха разплакали защитниците на природата, димек по-голяма китка от туй – здраве. Имам си от Серж един ..дървен заек, сиреч заек направен от дърво, и с таралежа Цори, направен от същия материал правят минизоопарка който украсява секцията. Кат заговорихме за животни се сещам за сладката катерицата, която днеска нарекох Вафла… толкова е вафлеста! ~^_^~ Иам си мноу фйешън блузка на Energy, която веднага си наложих. Интересното за деня беше, че в треската да си подреждам боклуците из стаите стигнах до разни гривни, колиенца и подобни, разхвърлени из чекмеджетата и се замислих, че няма да е лошо да си взема по някой време една кутия за бижунца. 2 часа по-късно Сис и близначките се появиха с един голям опакован бонбон, криещ една страхотна кутия за бижута,в нея пък имаше една шикозна висулка със зелено камъче.
Снимах се с бате Енчо…? Дае, помня, че половин час го зяпах възможно най-недискретно, за да се сетя кой е… ~^_^~
Толкоз са сещам, ако някой има нещо да допълва, да го пише като коментар….ей карате ме да са моля за коментар начи
Наш фотограф за вечетра беше моя съученик Ивчо, на който безкрайно благодаря
23 Powerpuff Girls
Информация взета от: www.knigite.info
13 момичета между 15 и 18 години биха 10 десетокласнички с метални вериги, боксове и счупени бутилки посред бял ден в софийския кв. Горубляне. Поводът е, че една от девойките открила в GSM-а на приятеля си телефонния номер на десетокласничката Петя. Издирила я, причакала я с още четири свои приятелки и я набили. На другия ден след побоя съученички на девойката решили да мъстят и 10 от тях избягали от училище и отишли в Горубляне, за да се срещнат с биячките. Една от десетокласничките твърди, че срещата била предварително уговорена с цел “да се разберат”. Когато пристигнали на определеното място десетокласничките били посрещнати от 13 въоръжени с вериги, боксове и парчета от счупени бутилки момичета. Въпреки че случилото се е посред бял ден и на мелето са били свидетели десетки очевидциq никой не се е намесил да спре развилнелите се и биещи се тинейджърки. След като видели, че силите са неравностойни, десетокласничките отстъпили и го ударили на бяг, измъквайки се от мястото с таксита. Петя твърди, че когато стигнала блока, където живее там вече я чакали 4 от биячките. Тя обаче успяла да се измъкне и се добрала до вкъщи, където веднага разказала за случилото се на майка си. Мелето приключило след намесата на родителите на Петя.
Луда ралта, докъде стигнахме с гордостта си да се бием за некъв си мъжки индивид… Аз не бих.
А да чуя някой мъж да каже, че момичета не могат да се бият, ще му счупа главъта така както Шкумбата счупи на Кокито ръката.
Мъже на нас не са ни нужни, мерак да имаме ;]
Dogs vs. Cats
Не че на милите твари им пука, но ние хората с многото умствен багаж, всеки ден обсъждащи важни глобални въпроси като глада в Сомалия, българските емигранти или новите цици на Гергана и днес се запитахме… “Куче или Котка? Кое се търпи по-лесно кат ти е скучно?”
Аз цял живот…иха,цели 18 години, редувам двете и мисля, че съм се убедила, че котката е къде-къде по-ценна компания на спокойна…. интелигентна, добреизглеждаща, скромна гражданка като моя милост… Но щото знам че мнозина няма да са съгласни представям 10 точки…
защо котките са по-подходящи за домашни любимци:
1. Котките не те будят в 6 часа заранта, за да се изкендзат за две минути
2. Котките не ти лигавят предметния интериор
3. Котките не ти скачат на главата, защото имат още енергия за изразхдване
4. Котките не ръмжат и не представляват заплаха за дребното съседче
5. Котките не намират никъф кеф да гонят коли, разносвачи или други котки (освен ако не е през размножителния период, пък и те са дискретни), което ме навежда на…
6. Котките няма да се налягат една-друга по средата на улицата и да станат Дискавари Чанел за дицата от мах’лата
7. Котките не те безпокоят когато не трябва, но се заиграват ако си на кеф
8. Котката има характер и няма да тръгне да ти се моли за една консерва заешко… или каквото е всъщност…Най-много да се врътне покрай съседката или сама да си го вземе
9. Котките трудно умират, мамицата и, от 4-ти етаж я бутнах
10. Мойта котка е 9-годишен въздържател, ако ви се намира някой женска да постави края на мъките му, моля наберете 056/552233 – МЯУ , търсете Котю
Като заключение:
студентство с корен “студ” :)
Вече си студент…ха, а ти дори не вярваше.Но това, което виждаш ли беше в мечтите ти? Не ми се вярва. Живееш в най-евтината възможна квартира, защото нямаш възможност за друга. Наема ти е 120 лева, като погледнеш не е много, но видяно през твоите очи изглеждат като милиони. Виждам те как ги стискаш когато отиваш да ги даваш на хазяйката, а когато й ги подаваш ти иде да пуснеш една сълза.Прибираш се, студено е, но няма да пуснеш никакъв вид отопление, защото нямаш пари после да си го платиш. Завиваш се с възможно най-много одеала, така че да се виждат само очите ти, а звука на къркорещия ти корем те приспива. На сутринта е време да тръгваш към университета, обуваш скъсаните си обувки и пълниш стомаха си с аромата на палачинки, идващ от съседния апартамент. Излизаш от входа – СТУД!!! Бъркаш си в джоба и напипваш едно метално левче. Мислиш какво ще си купиш с тях: баничка , билет за автобуса или цигари… Разсъждаваш върху това, че дори уличните котки се чувстрат по-добре, защото поне някоя баба ще ги съжали. Пестиш вода, храна, отопление и вървиш пеша 40 минути до университета. Чувстваш се унижен, срамуваш се от себе си, но ако бях на твое място и аз бих се чувствала така. Но въпреки всичко гледаш с насмешка на себе си… защото си смешен Какъв гаден номер ти изигра съдбата нали, но знаеш, че този ад ще свърши. Някой ден ще имаш възможността да си купиш цяла кутия цигари, дори да пътуваш в автобус или … или такси!!! Всичко е въпрос на търпение и оптимизъм.Малко повече оптимизъм А на всички кандидат студенти предлагам да започват да пестят пари от закуски.
тринадесет минути до полунощ
Абе…интересен е факта, че… всяко лапе кат е малко бърза да порасне,бърза да си получи правата – да ходи на нощна чалга, да си купи пистоует и да осъди майка си… да ходи за цигари и водка, и с усмивка да докаже факта “и кат не ти изглеждам на 18, ко – аз си ги имам”…
Аз пък… искам пак да мога да играя на мижанка, искам да свалям Пешу от 3-ти “а” клас като му пиша домашната, искам да тичам кат идиот по полянката на село, искам да нарека изтърбушения си розов заек без око Рокси и да си играя на къща, искам да се гъделичкаме със сестра ми, искам да ми четат приказки за лека нощ, искам да изрязвам снежинки от пердето на мама, искам да скачам на въже, искам единствения ми проблем да е спазването последователността на азбуката….
Искам тези тринадесет минути да останат във вечеността като времето, в което се размечтах за сладкото ми детство… щото… дори живота да ме смачка от гавра, аз ше се усмихвам с онази наивна детска усмивка и ше си повтарям… just smile
Вече съм на 18…
сифтету
Ит ис алайв! Ит ливс! Ай кент билийв итс трю!
много хора….точно двама всъщност… не бяха доволни с първоначалния облик на това…. саитче? поради незначителни подробности, свързани с нечия английска грамотност и разни такива…Сега се очаква да кажа нещо умно или поне минимално интригуващо, но думите точно сега нещо не ми идват…Радвам се, че все пак това….сайтченце? е факт, ще му измислим достойно предназначение за вбъдеще, така че посещаването му да се превърне в кеф за всички
